Велизар Енчев за Гласове. Авторът е кадрови офицер в Белградската резидентура

Велизар Енчев за " Гласове ". Авторът е кадрови офицер в Белградската резидентура на ПГУ–ДС и Националната разследваща работа (1987–1996), дипломат на България в Република Хърватия (1997–2002), лекар по интернационалните връзки и интернационално право.

Преди 12 дни написах в обществените мрежи това: „ Северна Македония осъжда български жител поради отстояваната от него българска еднаквост, репресират се културни клубове, кръстени на наши национални герои, историята и езикът на България са изтривани с мастило в отчети на Евросъюза и Европарламента, а София дава отговор със... „ угриженост “.
Дипломацията ни е хронично мекушава и постоянно боледува от синдрома на унизителното намаляване. Но през днешния ден боледуваме в навечерието на отчета на Европейския парламент, в който е закована македонистката теза за „ вековната македонската еднаквост, език и история “ — формула, която намерено преписва българската история и я преопакова в рисков антибългарски документ.

Ако Министерство на външните работи е дипломатическо ведомство, а не пощенска кутия, би трябвало да извърви тези четири стъпки:

- В знак на митинг против неоправдателната присъда в Битоля неотложно да отзове посланика ни от Скопие — с мотивировката „ за съвещания в София “;

- Да замрази договарянията с РСМакедония до гарантиране на правата на българите там;

- Да упорства за включване на справедливи критерии в отчетите на Европейски Съюз и Европейския парламент, основаващи се на действителни обстоятелства, а не на митологеми, спонсорирани от македонските лобита в Брюксел и Страсбург;

- Премиерът Желязков незабавно да отлети за Брюксел и Страсбург за екстрени срещи с ръководителите на Европейската комисия и Европейския парламент — Урсула фон дер Лайен и Роберта Мецола.

Какво още чакаме?

- Европейският парламент да одобри отчет за „ вековната македонска еднаквост, език и история “, което ще е национална злополука?

- Европейската комисия да утвърди настояването на еврокомисаря по разширението Марта Кос за „ облекчение на процедурата за приемане на нови членки на Европейски Съюз “, с цел да заобиколи българското несъгласие на РСМакедония?

- Европейската комисия и Европейският парламент да изискат да признаем „ македонско малцинство “ в Пиринския край?...
Тези дни Желязков е във Виена. Брюксел е на една ръка разстояние...

А ето фрагмент от издадената през 2014 година книга „ Аз бях в разузнаването “ (Издателство „ Изток-Запад “), в която демонстрирам координираната работа на Министерство на външните работи и Националната разследваща работа (НРС) при реализацията на дейни дейности за опълчване на македонизма в европейските структури:

„...В обединена Европа историческите обстоятелства не всеки път са на особена респект. През 2007 година в Европейския парламент в Страсбург четирима евродепутати, ръководени от Елс де Грюн, внесоха документ с изказванието, че „ в България има дискриминирано македонско малцинство, което би трябвало да се отбрани от европейските структури “.

Вместо в Европейския парламент да се разискват потъпканите права на българите във Вардарска Македония, в Страсбург се случи тъкмо противоположното. Това проваляне за българската идея в действителност бе огромна победа за македонското разузнаване. Знаейки методите, които самият аз използвах при дейните мероприятия против македонистите в Скопие, най-отговорно настоявам:

Скандалната македонистка самодейност в Страсбург не е дело на заблудени евродепутатки, а на страна, грижливо бранеща и налагаща своите ползи. Говоря за митичната Агенция за разузнаване на Република Македония, посветила се напълно на идеята за интернационализиране на въпроса за македонско малцинство в България.

Това е извод, който може да се направи от всеки анализатор в Министерство на външните работи и Национална разузнавателна служба, тъй като единствено сериозна разследваща институция, с огромен финансов и учредителен запас, употребяваща дипломатическите прикрития на македонската дипломация, е в положение да осъществя следните триумфи:

Първо, присъдата на Международния съд в Страсбург против България през 2007 година, с която се призна, че ОМО „ Илинден “ е законен представител на така наречен македонско малцинство в България, е проваляне за Министерство на външните работи и Национална разузнавателна служба.

Второ, последвалото посещаване в Пиринския завършек на група евродепутати, срещнали се със сепаратистите от „ Илинден “, е христоматиен образец за ефикасна работа на македонската дипломация и разузнаване.

Трето, демаршът на Елс де Грюн в Европейския парламент е резултат на работата на македонските дипломати и Агенцията за разузнаване, които не са пестили интелектуални старания и финансови средства, с цел да завоюват такива значими лобисти за своята идея.

И с цел да сложа точка на тематиката за дейните мероприятия на националното разузнаване, ето едно от тях, осъществено дружно с Министерство на външните работи. Тъй като в края на 1991 година външното ни министерство не желаеше намерено да се ангажира с интернационализирането на казуса за българите в Западните околности и Република Македония, взех решение да взема самодейността в свои ръце.

През 1992 година шефът на Национална разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов утвърди моя остаряла концепция. След серия от наши организационни дейности в Скопие, Брюксел и Женева, в Комисията по правата на индивида към Организация на обединените нации в Женева отпътуваха две делегации — едната от Вардарска Македония, другата — от Западните околности.

Българите от Сърбия и Македония бяха признати от комисаря по човешките права Тадеуш Мазовиецки, който деликатно изслуша техните претенции и по-късно взе съответните ограничения. Тази сполучлива интервенция в Женева бе немислима, в случай че нямахме доверието на българите в Македония, градено доста преди 1989 година... “

Защо България към този момент две десетилетия постоянно губи борбите с македонизма както в Европейския парламент, по този начин и в страните членки на Европейски Съюз?

Отговорът е строго прагматичен и идва от кухнята на дипломацията и разузнаването: тъй като преди и след влизането на България в Европейския съюз службите ни за външно разузнаване и балканският бранш на Министерство на външните работи не работят координирано и нападателно за основаване на авторитетни български лобита в Брюксел и Страсбург, за опълчване с наши лекторати на никнещите като гъби лекторати по „ македонски език “ в Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Германия, Франция и Англия, за налагане на българската историческа истина на най-високите равнища в Европейската комисия...
В същото време македонската дипломация и разузнаване в никакъв случай не са спирали тази активност — и преди 1989 година, и след рухването на Берлинската стена.

Защото за тях е витално значимо стената сред София и Скопие да остане и родената от сърбите (в края на 19 век) и Коминтерна (1934 г.) македонистка теория да бъде приета в Европа като единствената историческа истина.
И към този момент съумяват, дори прекомерно добре.